ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ПРЕДМЕТ НА ТЕОРИЯТА. ФИКЦИЯТА КАТО ОПРЕДЕЛИТЕЛ НА ЛИТЕРАТУРНОСТТА

1. Литературата като предмет на теорията

А. Съществуват два подхода към същността на художествената литература

- исторически подход – търси я в реконструирането на социокултурния контекст.

- логически подход – търси устойчивото в исторически променящото се битие на литературата. 

ТЕОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

До ХІХ век литературната теория все още не се е обособила като научна област, но се упражнява като поетика и реторика. Оформянето й като научна дисциплина, като методи и задачи на изследване, е възможно едва след ХІХ в. като противовес на литературната история.

ЛИТЕРАТУРНА ТЕОРИЯ, ИСТОРИЯ И КРИТИКА

1. Систематика, периодизация и основни методи на науките за литературата

А. Систематика на науките за литературата - литературната наука (литературознанието) се оформя с три дяла след XVIII - XIX в.:

1. Литературна теория;

2. Литературна история;

3. Литературна критика.

СТИХОТВОРЕН РИТЪМ

1. Възникване на ритъма

А. Фактори за възникване на стихотворния ритъм – рима и строфика

Стих – най – малката единица на ритъма. Стих има, когато има стихова граница [ V ] (versus – лат.)

ТРОПИ

1. Същност на понятието троп 

дума или израз, употребен в преносно значение. Тропите са езикови единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл — напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.

ФИГУРИ

1. Фигури 

Преносен образен или картинен израз. Съществуват стилистични (или още реторични) фигури — художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)

ЛИТЕРАТУРНИ РОДОВЕ И ЖАНРОВЕ

Според начина, по който литературата представя човека и света, тя се дели на родове. Има три основни литературни рода - епос, лирика и драма. Те обаче също могат да се поделят на сектори с общи характеристики, които се наричат жанрове (видове).

ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛИРИЧЕСКИТЕ ФОРМИ

1. Ода

А. Същност на Одата - (от гръцки "оде" - песен) е жанр на лирическата поезия с възторжени чувства на възхвала на героични събития и подвизи на велики личности.

ЕПОС

1. Възникване на епоса 

Епосът е най-старият литературен род. В сукцесията (последователността) на литературните родове той е първият: епос (VІІІ в.) – лирика (VІ в.), драма (ІV в.). Основни съвременни епически жанрове са: роман, новела, повест и разказ.

А. Античният епос (VIII в. пр.н.е.) и епопеята

РАЗКАЗ

1. Определение на разказа

Разказът е повествователен жанр, който се характеризира с определен брой думи. Трудно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.

ПОВЕСТ

1. Определение на повеста

Повестта е един от традиционните епически жанрове (видове) в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа.

РОМАН

1. Същност и произход на Романа

А. Етимология на термина роман - названието идва от старофренското romanz, произлизащо на свой ред от латинското словосъчетание romānice lŏqui, „говоря на романски“. Става въпрос за Средновековието, когато именно на романските езици са се утвърдили историите на рицарски, любовни и героични теми, които са първообраз на съвременния роман.

ДРАМАТА КАТО ЛИТЕРАТУРЕН РОД

1. Обща характеристика и възникване на драмата

А. Същност на драмата - Драмата е сред трите основни литературни рода наред с лириката и епоса. В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основни видове (жанрове): трагедия, комедия, сатира.

ТРАГЕДИЯ

1. Определение на Трагедията

А. Същност на Трагедията - (от латински: tragoedia, от старогръцки: τραγῳδία, tragōidia) е драматично представление, филм, драматичен жанр, или дори нещастно стечение на обстоятелствата в реалния живот, който има лош край. Като драматичен жанр трагедията се отличава със сериозност и величие. Тя е противоположен на комедията жанр, макар че съществува и смесеният жанр трагикомедия.

КОМЕДИЯ

1. Същност на Комедията  

Тя е литературен, театрален и телевизионен жанр, който е противоположен на трагедията. Основната характеристика на комедията е, че тя е смешна и предизвиква смях. За това още в Древна Гърция актьорите са носили усмихнати маски на сцената.