А.
Същност - Фабула (на
латински: fabula) има значението на "басня", "история", или
"правя", "става" в най-общ смисъл. В по-ранни епохи
понятието фабула означава изобщо цялото произведение, цялата разказана история.
Фабула - излагане
на събитията, случките в художествено произведение в хронологична
последователност и в логическа зависимост. Означава състава на събитието
(т. е сюжета, който е по-късен термин от XVII в.). По-късно с фабула се изразява само
ядрото на разказа. Фабулата се различава от сюжета и се занимава в по-тесен
смисъл с изложението на историята.
Б.
Фабулата включва:
1. експозиция;
2. завръзка – начало на
фабулата;
3. кулминация;
4. развръзка – край на фабулата;
5. епилог.
Посоката на развитие на фабулата за
трагическия герой е в две направления:
- от незнание към знание –
трагическия герой не знае какво му се случва в началото, но разбира в края на
трагедията
- от щастие към нещастие – в
началото героя не знае съдбата си и е щастлив, а след като преминава през
редица премеждия (катаклизми) я узнава и става нещастен.
2. Сюжет
Сюжетът е присъщ най-вече на епическите творби, но също и на произведения,
които съдържат елементи на разказ.
А.
Същност на сюжета - сюжетът
представлява развитието на героите и събитията, последователността, в която
съдържателните моменти са представени в произведението. Същите герои и
събития, такива, каквито биха могли да се случат в реалността, се наричат
фабула. Фабулата представлява съдържанието на произведението в естествения му
ред и последователност. Сюжет (на френски sujet) в художествените произведения
е ходът на действието или наборът от събития в една история с причинно-следствените
връзки между тях. Сюжетът е верига от събития, като всяко едно е резултат от
предшестващи и причина за следващи. Най-голяма роля сюжетът играе в драмата, но
и комедиите, и трагедиите имат такъв. Най-малка е неговата роля в поезията. Още
Аристотел изказва становище, че сюжетът е много важен за създаване на образите
и оформянето на техните характери.
Сюжет и фабула - близки по смисъл и често се
използват като синоними, което е неточно. Отношението между тях е важна
характеристика на литературното произведение. Сюжетното развитие може да следва
естествения ход на събитията, тогава сюжет и фабула съвпадат. Може обаче да
представя елементи на съдържанието и в разместен вариант. Например често срещан
похват е някое произведение е да започне с края на историята и след това да се
върне към началото.
Сюжетът е тясно свързан с композицията
на литературното произведение. Определяща роля в нея играят началото и краят на
творбата, последователността на различните елементи от съдържанието, връзките
между отделните събития и герои. Основни елементи на композицията са въведение,
завръзка на действието, развитие на действието, кулминация на действието,
развръзка и заключение.
Б.
Сюжетната линия съдържа:
1. Въведение (експозиция, увод) - запознаване
с обстановката и героите в творбата
2. Завръзка (конфликт, сблъсък,
началото на събитията) - момент, от който зависят останалите събития в творбата
3. Кулминация (връхна точка) - най-вълнуващият
и напрегнат момент в творбата
4. Развръзка (разрешаване на
конфликта) - събитията след кулминационния момент в творбата
5. Епилог (заключение, представя
героите в далечно бъдеще) - станалото след дълъг период от време и съдбата на
героите от творбата
В.
Типология на сюжетите - предприети са различни опити за
класификация на сюжетните линии в литературните пройзведения, обеднинявайки ги
по различни признаци, чрез което се отделят най-типичните. Анализът позволява
да се отделят голяма група сюжети, известни като "бродещи сюжети",
който непрекъснато се повтарят под една или друга форма в художествените
произведения. Един от най-известните опити за класификация е този на Хорхе Луис Борхес, който отделя общо четири сюжетни цикъла, но той е
ограничен по скоро до епическите
произведения:
1. Първият касае щурм и обсада на
укрепен град (Троянският цикъл, Илиада)
2. Вторият се отнася до мотива за
дългото завръщане (Одисея)
3. Третият касае авантюристично
пътешествие в търсене на нещо много ценно (Язон и Аргонавтите)
4. Последният четвърти цикъл засяга
смъртта на Бога (Христос)
3. Композицията
Отнася се наглед до формата на
литературното произведение, но тя е също така тясно свързана със съдържанието, защото подредбата на съдържанието се
отразява на неговото значение. Едно и също съдържание, композирано по различни
начини, ще бъде и възприето по различен начин и ще придобие друг смисъл.
Всяко литературно произведение има
композиция, но не всяко има сюжет.
Лирическите творби много често са безсюжетни. Затова в композицията на
лирическото произведение не е необходимо да се търсят завръзка или развръзка.
Важни елементи на композицията в лирическите творби са въведението и
заключението, деленето на строфи, присъствието (или отсъствието) на повторения.
No comments:
Post a Comment