ТРОПИ

1. Същност на понятието троп 

дума или израз, употребен в преносно значение. Тропите са езикови единици (думи, словосъчетания, изречения), които представляват израз, реализиращ преносен смисъл — напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.

2. Видове тропи

Метафора – пренос; замяна на название поради сходство. (от гръцкото μεταφορά – метафора, „пренасям“, или в реториката – „трансфер на смисъла на дума в друга дума“). Черти на един предмет се пренасят върху друг въз основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.

Метафората в реториката е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Каменно сърце“.

В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.

Примери

1. Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:

каменно сърце

бясна стихия

2. Метафорични епитети:

златни ниви

горещо сърце

дървена глава

3. Метафорични глаголи:

чупя рекорди

цепя тишината

вали кротко

Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията: ”Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването“.

Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :

– живо върху живо: буден поглед, цар на животните;

– живо върху мъртво: песента на колелетата, галещото слънце;

– мъртво върху живо: необуздан гняв, желязно сърце;

– мъртво върху мъртво: стена от куршуми, лунна пътека.

Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.

Алегория — при този вид метафора понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека: — лъв — смелост, заек — страх, лисица - хитрост, вълк — алчност, змия — коварство, магаре — упорство, мечка — груба сила, мравка — трудолюбие, щурец — безгрижие и др.

Метонимия – метонимия (на гръцки: metonymia, преименуване) е литературен термин, който служи за заместване на едно название с друго название, на една дума с друга дума.

Примери

1. Името на предмета се замества с названието на материала, от който е направен.

Пример: „Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди“ ("Опълченците на Шипка" от Иван Вазов, „желязото“ вместо „железните щикове“).

2. Качеството замества неговия носител.

Пример: „Храбростта прави чудеса“ („храбростта“ вместо „храбрецът“).

3. Времето на действието се заменя с предмет, тясно свързан с него.

Например „Човек се учи от люлката до гроба“ („люлка“ вместо „детство“, и „гроб“ вместо „смърт“).

Други примери

„Облечи се прилично, че целият град ще те гледа!" - думата "град" замества "всички жители" на града.

„Върхът отговори с други вик: Ура!" - "връх" замества думата "опълченци"

„Изпих чашата" - под "чаша" се разбира съдържанието, а не предметът.

Синекдоха - назоваване на част от цялото, а се разбира цялото. Синекдохата е с характеристики, много близки до метонимията.

1. При нея видовото название представя родовото. Например:

хляб вместо храна;

2. Член на класа представя целия клас — Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско…

Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава… и към чорбаджият и духовенството (Христо Ботев);

3. Частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) — вместо „бащин дом“,

Олицетворение - пренос на човешки черти върху неодушевени предмети и явления. Олицетворението е вид онтологична метафора, при която се приписват човешки черти и качества на животни, природни явления и предмети.

Използва се често в приказки и стихотворения. Може да означава също така въплътяване на дадена идея в образа на живо същество. Пример: Дяволът е олицетворение на злото.

Това също значи, да се придават човешки качества, на предмети, които в никакъв случай в истинският живот, не могат да им бъдат придадени. Пример за това са фантастичните приказки, като например "Котаракът в чизми" в която приказка, са придадени човешки качества на животно (в този случай на котка). Среща се и в басните.

Оксиморон - свързване на логически изключващи се понятия. Оксиморонът (от старогръцки οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e вид стилистично средство — троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората. Някои парадоксални на пръв поглед изрази като „виртуална реалност“, „духовна храна“, както и поговорките „бързай бавно“, „всяко зло за добро“ са се превърнали в смислени, въпреки, че по същество са оксиморони.

Хипербола - преувеличение. Гради се върху силно преувеличение на количество и качество, срв.: Далече, /цял век далече са от мен / миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).

Литота - обратно на хиперболата – умаляване. Противоположна на хиперболата — чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи, напр. имам си мъжленце — нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).

Епитет - художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва изобразителността и изразителността на думата (към която се отнася), като предизвиква у читателя определени представи и чувства.