СТИХОТВОРЕН РИТЪМ

1. Възникване на ритъма

А. Фактори за възникване на стихотворния ритъм – рима и строфика

Стих – най – малката единица на ритъма. Стих има, когато има стихова граница [ V ] (versus – лат.)

Пауза

- краестишие

- цезура – вътрешно полустишие, характерно за силабическото стихосложение (сричка)

- клаузула – завършека на речта. Края на  стиха + последното ударение. Ако има само една ударена сричка в клаузулата, тя е мъжка. /שּ - женска. / שּשּ - дактилна. /שּשּשּ - хипердактилна.

рима – има функция да изгражда благозвучно речта. Съществува ямбична рима  (мъжка) и хорейна рима (предпоследна ударена сричка)

Строфа – по-голяма 1-ца на ритъма и включва няколко стиха.

Стихотворен ритъм – периодично повторение на симетрични 1-ци в стихове.

Стихотворна стъпка – група от ударена и една или две неударени срички в един стих ( /שּשּ, שּ/שּ).

- Пълнозначни думи – съществителни, глаголи. Ударения само на тях може да има

- Непълнозначни думи – съюзи, междуметия – нямат собствен смисъл и не може да бъдат ударени. 

Има пет вида стъпки и на тях съответстват размери в стихознанието. Те са:

Основни стъпки:

1. Ямб : - / (2,4,6,8);

2. Хорей: / - (1,3,5,7);

3. Дактил: /-- (1,4,7,9);

4. Анапест --/ (3,6,9,12)

двусрични

- שּ / - ямб [ Я ]

- / שּ - хорей [ Х ]

трисрични

- /שּשּ - дактил (Омир) [ Д ]

- שּ/שּ - амфибрахий [ Амф ]

- שּשּ/ - анапест [ Ан ]

Помощни стъпки:

1. Пирихий – две съседни неударени срички (--)

2. Спондей – две съседни ударени (//)

Анакроза – началото на стиха започва с две неударени срички.

Античен хегзаметър – вид стъпка, характерна за античния епичен стил (например Омировите Илиада и Одисея).

Стихотворен размер – дължината на стиха – определя се от броя на стъпките в един стих:

Например:

Я₃ – тристъпен ямб;

Х₄ – четиристъпен хорей;

Амф₃ – тристъпен амфибрахии;

Д₄ – четиристъпен дактил;

Ан₄ – четиристъпен анапест;

Върху едносрични думи се слага ударение ако са пълнозначни или са лични местоимения в именителен падеж.

В една стъпка е допустимо едно отклонение. Ритъмът е винаги на цялото стихотворение, в него влизат и отклоненията. Ударените и неударените срички се заменят с термините силни и слаби места (тесис и арсис). Ако ударените срички са предимно в нечетни позиции (1, 3, 5), размерът е хорей, ако са четни – ямб. В нашия случай размерът е четиристъпен хорей (4Х).

В. Прозодия – включва всички фонетични условия в един език за възникване на ритъм – това са ударения, дължина на гласните, интонацията. За българският език най-важен фактор на ритъма е свободното и смислоразличително ударение

                                      \

 Например: вълна - вълна

2. Видове стихосложение

А. Силаботоническо стихосложение – основен фактор на ритъма е еднаквия брой срички и ударения във всеки стих (равен брой срички и ударения.)

Б. Силабическо стихосложение – основен фактор на ритъма е еднаквия брой срички във всеки стих. Характерно за българската народна песен и някои от стихотворенията, повлияни от народните песни (стихотворенията на Христо Ботев)

В. Тоническо стихосложение – в него основен фактор е ритъма. Приблизително еднакъв брой ударения във всеки стих като броя на неударените срички между тях може да варира (Далчев, Елиът)

Г. Свободен стих (верибър) – изгражда се като не се съобразява с ритмичните принципи. Въз основа на графичен и смислов принцип. Използва се в късния символизъм и поетите на 20-те години на XX в.

3. Рима

Рима – съзвучието в края на стиха или полуримата. Рима има ако ударените гласни в клаузулата съвпадат. Съществува и полурима.

В силабическото стихосложение всяко съзвучие на сричка се брои за рима. В силаботоническото, рима има, когато ударените гласни в два стиха в клаузулата съвпадат – това е минималното условие и такива рими се наричат бедни

А. История

1. Античност – римата не била приета, освен в политиката и други определени случаи и било едва ли не непочтено да се използва в стихотворение. Имало семантични епифеномени (кражба – дажба).

2. III – IV в. навлиза метрическото стихосложение. В стихосложението сякаш се запазват дългите гласни. Античното стихосложение преминало към свободен стих и съответно за подреденост е въведена римата (в ранното християнско стихосложение). Римата компенсира за метрическото стихосложение.

Б. Видове рими

- бедна рима

- добра рима – опорните съгласни и другите гласни в клаузулата трябва да съвпадат

- богата рима – всичко в клаузулите съвпада

- неравна (скъсена рима) – римуване на мъжка с женска, дактилна с мъжка или женска с дактилна – неравен брой срички – забранена до модернизма

- неточна рима – съвпада гласната и повечето съгласни

Класификация на римите:

1. Първата е равна на класификацията на клаузулите

- ударена сричка – мъжка

שּ / - женска

/שּשּ - дактилна

/שּשּשּ - хипердактилна

2. Начини на редуване на четиристишията

Мъжките се бележат с главна буква, а останалите с малка.

светлини - А

плакани - б

жени - А

чакани - б

- 1и 2; 3 и 4 – ААББ – съседно римуване

- 1и 3; 2 и 4 – АБАБ – кръстосано римуване

- 1 и 4;2 и 3 – АББА – обхватно римуване

В. Видове стих

- Бял стих – неримуван стих.

- Свободен стих – не спада към никой тип стихове

Строфа – група от 2 до 16 стиха в рамките на едно стихотворение.

Строфична граница – паузата между строфите – празен ред в писмената реч, в устната се отбелязва с римата.

Броят на стиховете трябва да е паралелен, а не еднакъв.

- Астрофичен стих – в групите стихове няма ред (Маяковски)

- Стих без строфи

- / (ямбична рима)

/ - (хорейна рима)

/ - - (дактилна рима)

/ - - - (хипердактилна рима)

4. Класификация на строфите

- Двустишие

- Тристишие – терцета (обикновено) и терцина (Данте) – трите стиха се римуват 1 и 3, но 2 се римува с 1 и 3 на следващото тристишие: АБА БВБ БГБ

- Четиристишие (куплет, рефрен) – възможно е само два стиха да са римувани

- Петстишие – едната рима е тройна, но тя е разделена: ААББА или АББАА

УПРАЖНЕНИЕ

1.    Черна песен

-         /   -       /      /     -     -   /   -

Призова ли дни светло-смирени,    (3,5,6,9) Ан₃ – тристъпен анапест

     /      -     /  -           /     -    -    /

гръмват бури над тъмно море,        (1,3,6,9) Ан₃ – четиристъпен анапест

      -  /   -         /   -          -    /   -

а подиря ли буря - край мене          (3,6,9) Ан₃ – тристъпен анапест

     /  -   /    -        /    -    -      /

всеки вопъл и ропот замре.            (1,3,6,9) Ан₄ – четиристъпен анапест

2.    Кирил Христов

 /    -       /     -    /           /   -

Ясна, звездна нощ прогони.

 /   -    

Есенни намръщен ден

През оголените клони

Свети лунни лик студен

3.    Лилиев

Небето е безумно синьо

Полето празнично звъни

Там моята душа ще мине

Към неизвестни далнини

4.    Дебелянов

Ти смътно се мяркаш

из морната памет

кат бродница сънна

в бездънна гора

5.    Дебелянов

О, неволя – да крееш

На неволите раб

Да възпламваш и тлееш

Ту всесилен, ту слаб