ТРАГЕДИЯ

1. Определение на Трагедията

А. Същност на Трагедията - (от латински: tragoedia, от старогръцки: τραγῳδία, tragōidia) е драматично представление, филм, драматичен жанр, или дори нещастно стечение на обстоятелствата в реалния живот, който има лош край. Като драматичен жанр трагедията се отличава със сериозност и величие. Тя е противоположен на комедията жанр, макар че съществува и смесеният жанр трагикомедия.

Заражда се в Древна Гърция. При древните гърци е същесвтувала представата за трагедията като фолклорен, литературен и драматичен жанр. Аристотел дефинира трагедията така: „Трагедията, тогава, е извършване на дело, което е важно и цялостно изпълнено, и от определена важност, чрез средствата на езика, който е обогатен с орнаменти, всяко от които отделно се използва в различните части [на пиесата]: тя бива играна, не просто рецитирана, и чрез съжаление и страх създава освобождаване (катарзис) към тези [или подобни] емоции“. — Поетика, VI

Незначителна част от творбите на трагедийната литература на Древна Гърция са достигнали до нас - това са 33 драматични творби на Есхил, Софокъл и Еврипид за двата века на съществуването на Дионисиевия фестивал в Атина. Трагедиите се съчетавали по 3 в трилогии и заедно с 1 сатирна драма образуват т.нар. тетралогия, която е била представяна на Големия дионисиев празник през пролетта.

Б. Определение на трагедията според Аристотел - в книгата си „Поетическото изкуство“ Аристотел дефинира понятието за Трагедия като жанр: „и тъй Трагедията е подражание на действие (мимезис), сериозно и завършено, с определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което подражание чрез състрадание и страх извършва очистване от подобни чувства (катарзис)“.

Тоест основните елементи на това определение на Аристотел за Трагедията са:

1. Подражание (мимезис) – в позитивен смисъл, т.е литературната творба ще наподобява реалния свят. Това е и основния принцип на фикцията.

2. Действие – важен атрибут на Трагедията, т.е основния принцип на изображението в драмата. В определението за епос Аристотел посочва, че основния принцип на изображение е подражание с разказ. Сериозно и завършено действие – с даден обем, наличие на катаклизми и т.н.

В Античната трагедия се решават изключително важни проблеми на древногръцкия полис. Например реализират се митовете. Като механизъм е сложно – има хор, трае един слънчев кръговрат 12-24 ч.

3. С украсена реч – първото набелязване на художествените функции на трагедията – патетичен стил. Освен това хагзаметър, който се използва до XVIII в. (до тогава Трагедиите са в стихотворен стил).

[Понятието литература се въвежда през XIX в. , когато прозаическия език се постулира и това се свързва с появата на Романа през XVI в. Първите романи се наричат идилии и са определяни като нисши жанрове.]

С украсена реч означава още използването при изграждането на текста на тропи (те са езикови единици - думи, словосъчетания, изречения, които представляват израз, реализиращ преносен смисъл — напр. олицетворение, метафора, метонимия, ирония, алегория, хипербола и др.) и стилистични (или още реторични) фигури — художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)

4. Различна в отделните части – тоест в един момент главна роля има хора, в друг е диалога и т.н.

5. Подражание чрез състрадание и страх (катарзис) – това е първа постановка в теорията за въздействието на изкуството върху възприемателя. Историческият смисъл на понятието катарзис дава Аристотел – неговата идея е зрителя да се очисти от състраданието чрез разкриването на съдбата на трагическия герой и приемането й като воля на боговете, като въздадена справедливост. Това се постига чрез фикцията и нейната идея за правдоподобност. В представата за въздействието на изкуството заляга принципа за илюзията за достоверност на изобразеното.

2. Понятието за Трагичното

Трагичното според Аристотел като идея (концепция) е: страдание, което завършва с гибел или катастрофа за героя (катаклизми). Героя не знае защо му се случва, това което му се случва и в процеса на действието той разбира. Тоест отношението към изкуството преминава през илюзията за достоверност. Това в различните жанрове става по различни начини.

3. Особености на жанра

Елементите на трагедията са: фабула, характери, език, мисъл, зрелищна постановка и музикална страна.

А.  Фабула – означава състава на събитието (т.е сюжета, който е по-късен термин от XVII в.). Фабулата включва:

- експозиция

- завръзка – начало на фабулата;

- кулминация

- развръзка – край на фабулата

- епилог

Посоката на развитие на фабулата за трагическия герой се описва в две направления:

- от незнание към знание – трагическия герой не знае какво му се случва в началото, но разбира в края на трагедията;

- от щастие към нещастие.

Б. Характери (синоним на характер е герой) - тя е английската дума за персонаж и се използва в драмата. Принципи при изграждане на характера - трябва да е правдоподобен, да не е противоречив.

В. Език – монолог и диалог в драмата

Г. Мисъл – заложено намерение

Д. Зрелищна постановка – сценография, декори и костюми

Е. Музикална страна – хор и песен

4. Трагедиите на Шекспир

1. Ромео и Жулиета (Romeo and Juliet) 1595 – е пиеса, една от ранните трагедии на Уилям Шекспир, разказваща за злощастната любов на двама млади, чиято смърт накрая довежда до помиряването на техните враждуващи семейства. Творбата е сред най-известните Шекспирови пиеси за времето си и заедно с Хамлет, е една от най-често изпълняваните. Днес главните герои се разглеждат като архетипи на двама влюбени.

Пиесата завършва с думите

„И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“.

2. Макбет (Macbeth) 1606 - е сред най-популярните пиеси на Уилям Шекспир, а също така и най-кратката от неговите трагедии. Посветена е на покварата на властта и на предателството и е основана на разказ за шотландския крал Макбет, записан от шотландския философ Хектор Бойс. „Макбет” разказва за престъпленията, извършени от Макбет, иначе смел и честен пълководец, който е унищожен от амбицията си да стане крал на Шотландия. Силно повлиян от съпругата си, Макбет се решава да убие Дънкан, законния крал. Убийството е съвсем в началото на пиесата, така че през останалата ѝ част да се проследят вината и страданието на престъпника, хаосът и злото, които се разпространяват из страната, чието управление е завзел нечестно. Сюжетът на пиесата е зает от „Хрониките” на Рафаел Холиншед, според които тези събития се случили през 11 век.

3. Крал Лир (King Lear) 1605 - обикновено е смятана за една от най-великите трагедии на Уилям Шекспир. Приема се, че е написана през 1605 г. и се основава на легендата за крал Лир, крал на бритите от VIII век. Неговата история още преди Шекспир е била разказвана от хроники, поеми, проповеди. Пиесата започва, когато Крал Лир взема решение да абдикира от трона и раздели своето кралство на три между неговите три дъщери Гонерила, Регана и Корделия. Двете по-големи дъщери са вече омъжени, но Корделия е много повече търсена за жена, отчасти понеже е любимката на Лир. Когато той се опитва да раздели кралството си между трите си обожаващи го и ласкаещи го дъщери, планът пропада. Корделия се отказва да участва в надпреварата от ласкателства с по-големите си сестри, понеже смята, че така ще опорочи истинските чувства, които изпитва към своя баща. Но Лир, засегнат от поведението ѝ, разделя дяла ѝ между Гонерила и Регана. Корделия е изпратена в изгнание. Въпреки че е оставена без наследство и изгонена, кралят на Франция се оженва за нея, защото оценява нейната искреност и отчасти защото това му дава повод да нахлуе в Англия с цел да я завземе. Скоро след като абдикира, Лир открива, че Гонерила и Регана са го предали, и последват караници и скандали.

4. Хамлет (Hamlet) 1601 - Трагедията „Хамлет“, написана от Уилям Шекспир, е изградена от 5 действия.

Първо действие започва със завръщането на принц Хамлет от Витенберг в Елсинор. Неговите верни приятели, Хорацио и Марцел, му съобщават новината, че една вечер, когато били на стража, видели призрака на неговия баща. За да се убеди в думите им, Хамлет решава да застане на пост с тях още същата вечер. Завръзката на трагедията е момента, в който принцът среща духа на своя баща. Призракът му разказва за ужасния начин, по който е бил отровен от собствения си брат, и Хамлет решава, че ще отмъсти за това жестоко убийство.

В началото на второ действие е представен диалог между Полоний и Рейналдо. Полоний заръчва на Рейналдо да шпионира сина му Лаерт, който учи в Париж и да му докладва ако младежът се е провинил в нещо. Появява се Офелия, дъщеря на Полоний, която споделя на баща си за необичайната си среща с Хамлет, което навежда Полоний на мисълта, че лудостта на датския принц се дължи на любовта му към Офелия. Действието продължава със сцена между краля, кралицата и приятелите на Хамлет — Розенкранц и Гилденщерн. Клавдий и Гертруда молят двамата придворни да останат за известно време при тях, за да разберат на какво се дължи лудостта на сина им. Влиза Полоний, който споделя на краля и кралицата своето мнение за причината за лудостта на принца. Сцената продължава с разговор между Хамлет и двамата придворни. Хамлет им споделя своите наблюдения за живота в Дания, как неговата държава се е превърнала в една тъмница, в едно неблагоприятно място за живеене. Те от своя страна му съобщават, че са довели в Елсинор любимата му актьорска трупа..

Трето действие започва с уж случайната среща между Офелия и Хамлет. В тази сцена Хамлет започва със запомнящ се монолог, в който говори за суровата действителност, в която живеят. Думите, които казва на Офелия са жестоки и тя все повече започва да мисли, че Хамлет е полудял. Кралят, скрит зад завесите, разбира каква е истинската причина за лудостта на неговия племенник и има опасение за последствията от тази лудост. Действието продължава с представлението на актьорите, с което Хамлет иска да провери дали думите на духа са били истина или е срещнал дявола, който е щял да го подтикне към ужасни действия. По време на представлението, когато актьорите, без да осъзнават, представят убийството на бившия крал на Дания, брат на Клавдий, чичото на Хамлет напуска по средата на пиесата силно смутен. Хамлет и Хорацио осъзнават, че думите на духа са били истина. Датския принц бива повикан при майка си, защото тя иска да говори с него за станалото по време на пиесата. По време на разговора Хамлет неволно убива Полоний, скрит зад завесата, мислейки го за краля. Той признава на майка си, че лудостта му е престорена.

В началото на четвърто действие е представена сцена, в която Розенкранц и Гилденщерн разпитват Хамлет къде е скрил трупа на Полоний. Появява се кралят, който изпраща принца в Англия. Смъртта на Полоний довежда Офелия до лудост. Нейният брат Лаерт се решава да отмъсти за лудостта на сестра си и убийството на баща си. В следващата сцена Хорацио получава писмо от Хамлет, в което принцът го моли незабавно да отиде при него, за да му разкаже за случилите се събития. Докато кралят и Лаерт кроят план за убийството на Хамлет, кралицата влиза силно разтревожена, защото красивата Офелия се е удавила в реката.

В пето действие е представено погребението на Офелия. Хамлет и Лаерт се сбиват над гроба ѝ. Датският принц получава писмо от краля, в което Клавдий му съобщава за облога, който е направил с Лаерт, и Хамлет се съгласява да участва в двубой срещу сина на Полоний. В дуела Лаерт използва сабя намазана с отрова, от която никой не може да се спаси. Докато гледа битката на сина си, кралицата изпива чаша с вино, в която е сипана отрова. Тя пада на земята и умира.

5. Отело (Othello) 1604 - Състои се от 5 действия и е написана в бял стих и петстъпен ямб, като отделни места са в проза. Сюжет

Първо действие - Пиесата започва на улица във Венеция в разгара на спор между Родериго и Яго. Родериго е отчаян, тъй като току-що е научил, че любимата му Дездемона, която се е надявал да спечели с помощта на Яго, се е омъжила за мавъра Отело — генерал, при когото Яго служи. Яго уверява Родериго, че мрази мавъра и негодува, че Отело е направил свой лейтенант не него, а неопитния Майкъл Касио. Двамата отиват пред къщата на Дездемона и с викове събуждат нищо неподозиращия за сватбата на дъщеря си Брабанцио. Той отначало не вярва на думите им, че е бил ограбен, но скоро открива, че дъщеря му наистина я няма. Убеден, че е била подмамена с магия, той тръгва с Родериго към дома на Отело. Междувременно Яго отива при Отело и го предупреждава за гнева на Брабанцио. В дома на Отело пристигат първо Касио, придружен от офицери, със съобщението, че дожът на Венеция вика генерала при себе си, и после Брабанцио и Родериго. Конфликтът между хората на Отело и на Брабанцио изглежда неизбежен, но Отело успява да го предотврати. Всички се запътват към двореца на дожа. Събранието на дожа и сенаторите, които обсъждат турските военни маневри в Средиземно море, е прекъснато от появата на Отело, Яго, Касио, Родериго, Брабанцио и офицерите. Брабанцио излага жалбата си. Дожът дава думата на Отело, който обяснява как като чест гост в дома на Брабанцио с разказите за приключенията си е успял да спечели сърцето на Дездемона. Влиза самата Дездемона, която потвърждава, че се е омъжила за Отело по собствена воля. Брабанцио неохотно приема решението на дъщеря си, с което въпросът приключва. Дожът праща Отело на остров Кипър, за да го защитава от турците. Дездемона ще го придружава. На сцената остават Родериго и Яго.

Второ действие - на кипърския бряг Монтано научава от новодошлия Касио, че турците са загубили флотата си в разразилата се буря. Пристига корабът на Дездемона, Яго, Емилия и Родериго. Залп оповестява пристигането и на Отело. Докато го очакват, Яго критикува лицемерната и измамна природа на жените въобще. Касио отвежда настрана Дездемона, за да поговорят за пристигането на Отело, и я хваща за ръка. Яго решава да използва този жест, за да вплете Касио в мрежите си и да му отнеме лейтенантския чин.

Трето действие - за да си възвърне благоразположението му, Касио изпраща музиканти да свирят под прозореца на Отело. Генералът изпраща шута си да ги отпрати. Касио моли шута да убеди Емилия да се види с него, за да може той да я помоли за среща с Дездемона. Току-що влезлият Яго казва, че веднага ще повика Емилия и ще отведе Отело настрани, за да даде възможност на Касио да поговори с Дездемона насаме.

6. Тит Андроник (Titus Andronicus) 1594 - вероятно първата, сътворена от Уилям Шекспир трагедия. Смята се, че е написана в началото на 90-те години на 16 век. Тя представя римския пълководец Тит Андроник, който се впуска в отмъщение срещу готската царица Тамора, негов враг. Пиесата е считана за една от най-кървавите Шекспирови творби. Тя загубва своята популярност по време на викторианската епоха заради описаните жестокости, и едва неотдавна интересът към нея се подновява.

7. Юлий Цезар (Julius Caesar) 1599

8. Антоний и Клеопатра (Antony and Cleopatra) 1607

5. Пиеса (гражданска драма)

А. Определение - пиесата (от френското „pièce“ - „парче“, „откъс“) е драматургично произведение – текст, въз основа на който се поставят театралните представления (аналогичен на либретото за операта и сценария за киното).

Б. Представители на жанра - едни от най-прочутите пиеси са:

1. Шекспировите трагедии и комедии („Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Дванайсета нощ“ и др.);

2. Молиеровият „Тартюф“ - Жан-Батѝст Поклѐн (на френски: Jean-Baptiste Poquelin), сценично име Молиер (на френски: Molière), е френски драматург, режисьор и актьор, майстор на комичната сатира. Считан е за душата на Комедѝ франсез (Френската комедия), която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на Римокатолическата църква заради неговите атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са били забранени от църквата.

3. „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на Оскар Уайлд (на английски: The Importance of Being Earnest) е комедийна пиеса в три действия. Изпълнена е за пръв път в театъра „Сейнт Джеймс“ в Лондон на 14 февруари 1895 г. Последната пиеса на Уайлд, считана от някои за негово върховно постижение. Колко е важно проследява Джон Уърдинг, провинциален мирови съдия, който за да се измъкне от отговорности възприема фалшива самоличност.

4. „Пигмалион“ на Бърнард Шоу - на английски: Pygmalion, (1913) е театрална пиеса от Джордж Бърнард Шоу, базирана на древногръцкия мит за Пигмалион. Пиесата разказва историята на Хенри Хигинс, професор по фонетика, който се обзалага с приятеля си, полковник Пикъринг, че ще успее да представи бедната цветарка Илайза Дулитъл за изтънчена дама, след като я научи как да говори правилно и й даде няколко урока по етикет. С развитие на действието Хигинс и Дулитъл се сближават, но тя отхвърля опитите му за обучение и обявява, че ще се омъжи за Фреди Ейнсфорд-Хил, беден млад джентълмен.

5. „Куклен дом“ на Хенрик Ибсен - е норвежки драматург (1828 – 1906), наричан „баща на съвременната драма“; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир.

6. „Чайка“, „Вишнева градина“ и „Три сестри“ на Чехов - е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

7. „В очакване на Годо“ на Самюел Бекет - Някои от най-известните му пиеси са „В очакване на Годо“ (1952), „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958).

8. „Носорози“ и „Плешивата певица“ на Йожен Йонеско - Един от най-известните представители на т. нар. „театър на абсурда“, заедно със Самюъл Бекет. Автор на прочути пиеси, играни по цял свят, в това число и България: „Плешивата певица“ (първата му театрална творба, написана през 1948 г.), „Носорози“, „Столовете“, „Картината“, „Двама в делириум“ и други.

9. Бертолд Брехт - Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг".