ПОВЕСТ

1. Определение на повеста

Повестта е един от традиционните епически жанрове (видове) в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа.

Разликите са по отношение на сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните герои в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.

Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на хроника в българската и руската литература под влияние на старинното повествование (например „Повест за кръстното дърво“, „Повест за Акир Премъдри“).

2. Представители на жанра

В световната литература: въпреки че основоположници на повестта са френските писатели от края на XVIII в. - началото на XIX в., като Оноре дьо Балзак и Бернарден дьо Сен-Пиер, бурно развитие този епичен жанр (вид) претърпява в Русия. Майстори на повестта са писатели като Александър Пушкин („Капитанската дъщеря“), Антон Чехов („Степ“), Иван Тургенев („Пролетни води“), Лев Толстой („Казаци“), Николай Гогол („Тарас Булба“).

В българската литература: първата оригинална българска повест е „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев, написана през 1861 г. Други известни повести са:

- Любен Каравелов — „Маминото детенце“, „Българи от старо време“

- Иван Вазов — „Немили-недраги“, „Чичовци“, „Хаджи Ахил“, „Митрофан и Дормидолски“

- Елин Пелин — „Гераците“

- Йордан Йовков — „Жетварят“

- Георги Караславов - „Селкор“.

- Емилиян Станев – „Крадецът на праскови“ (1948 г.)