ДРАМАТА КАТО ЛИТЕРАТУРЕН РОД

1. Обща характеристика и възникване на драмата

А. Същност на драмата - Драмата е сред трите основни литературни рода наред с лириката и епоса. В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основни видове (жанрове): трагедия, комедия, сатира.

Б. Произход на драмата - думата „драма“ (стгр. драма) означава „действие“. Води началото си от култа към Дионис. Изпитва влияния от Елевзинските мистерии и от култа към мъртвите по време на погребения са се възпроизвеждали събития, чиито герои са били мъртвите, както и от култа към героите. В драмата хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят. Също така на сцената на драмата няма жени. Възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Има най-силни изяви през VI-V в. пр. хр. 3-те жанра на старогръцката драма са трагедия, сатирна драма и комедия. Драмата възниква в дълбока древност, европейската драма се заражда в Гърция. Появата на драмата се дължи на разпадането на обредния хор и появата на тълкувател, който тълкува архаичните текстове на хоровите песни. Развитието на драмата се дължи на Есхил с въвеждането на 2 актьор и Софокъл с 3 актьор, което дава възможност на диалога да се разгръща, а ролята на хора все повече отслабва. От съвременна гледна точка (след XVIII в.) Драмата е литературния род, а Трагедията и Комедията са литературни жанрове (видове). Структурата на драмата се утвърждава постепенно в процеса на развитие, във връзка с културните вкусове на обществото. Развитието на драмата е в тясно връзка с театъра и от важно значение са неговите специфични норми - актьорска игра, музика, декор, костюми.

2. Особености на драмата

драмата се отличава от лириката и епоса по това, че действието е насочено към зрителя, а не към читателя. Драматичното действие се възприема колективно от зрителите едновременно. Драматичното действие се отличава от епическото, по това, че е вместено в по тесни времеви и пространствени граници, а персонажите се разкриват в момент на остър конфликт. Драматичното действие спазва традиционните линии за установяване на обстоятелствата, които пораждат конфликта, начало, нарастване на конфликта, временно намаляване на напрежението, връхна точка на конфликта. Действието се развива чрез речта. Диалогът, монологът и полиелогът играят важна роля. Характерно за Драмата е, че няма разказвач, т. е има единство на време и място на действието (Аристотел). Това се отнася най-вече за Трагедията до XVIII в. От основния драматичен принцип за единство на време и място на действието следва, че не може да върнем героите в детска възраст, за разлика от епоса например.